Любопитни факти за цветята

Езикът на цветята

Цветята са поезията на нашето всекидневие. Те имат свой символичен език, чрез който изразяват нашето лично отношение, нашата обич, уважение и възхищение, мълчаливо признание и подкрепа или радост от живота и красотата на мига. Те проправят път към сърцата на хората, дарявайки внимание, топлота и симпатия. Всеки повод е достатъчно добър да се поднесе букет цветя. Във всекидневието хората са се опитвали да сведат езотеричното знание до символиката на цветята, обясняваща употребата им като израз на лични взаимоотношения.В началото на века с демократизирането на цветарското изкуство и широкото му навлизане в живота на средната класа, бързо се разпространява един символен език на цветята, чрез който нашите баби и дядовци са водели дълги разговори и обяснявали чувствата си без да кажат нито една дума, само с помощта на цветята.

Кокетната циклама е набедена, че при поднасяне изразява чувство на завист.

Нарцисът някъде се разглежда като израз на деликатност и срамежливост, а другаде – като въплъщение на студенина и егоизъм.

Момината сълза изповядва горещата любов на лиричен обожател, който се стеснява да говори за чувствата си.

Лалето говори, че от приятелството до любовта има само една крачка. Други пък му приписват израз на горещо желание за притежание.

Анемонията сдобрява влюбените. Но я тълкуват и като предупреждение: „Прекалено си недостъпна в любовта. Обърни ми внимание.“

Розовият карамфил най-често разкрива хармонична любов или възхищение пред чистотата на избраницата.

Значенията на някои цветя са недвусмислени, сливащи се понякога с наименованието, като незабравката, обещаваща вярност, гергината (далията) – горда любов, непризнаваща компромиси.

Виолетката е нежна и искрена обич, хризантемата се предпочита от мечтателни натури, които и в най-щастливото чувство откриват мъничко тъга.

Герберата издава, че подаряващият цветята иска да покаже колко е щедър и да изтъкне себе си.

Фрезиите са вестители на романтична любов .

При белия крем са съчетани любовта и възхищението към личността, на която са подарени.

Антуриумът намеква за сериозни чувства, а розата си остава класически посланик на ухажването.

Полските камбанки биват избирани от мъж, който е поет по душа, а невените – от трезвомислещ и практичен мъж.

На пъстроветните стройни хвощове се спира онзи, който все още не се е определил окончателно и му трябват повече доказателства за реален интерес от другата страна.

Перуники подаряват само мъже, сигурни в себе си, а алстромериите издават флиртаджия, който държи не на дълбочината на чувството, а на впечатленията, които оставя у дамите.

Люлякът е лиричен пратеник. Особено се цени белият люляк, който е популярно цвете при майските сватби. Нерядко го наричат „кралско цвете“. Много от пролетните церемонии са свързани с пищна люлякова украса. Казват, че последната румънска кралица поискала за погребението си всичко да бъде в лилаво, а ако сезонът не позволява да бъде с лилави люляци, те да бъдат заменени с лилави орхидеи.

У нас все още не са популярни букетчетата от виолетки, чиято изящност ги прави истинско украшение за тоалета или дома на дамта. Същото може да се каже и за камелиите с тяхното пищно велколепие.

Все по-рядко се продават минзухари. Но ако мъжът сам ги набере и поднесе, този жест ще засили символичното значение на цветето – сериозна, скромна обич. По-често се подаряват маргарити, а те отлично се съчетават и с рози, понеже обещават любов, готова да премине всякакви изпитания.

Орхидеите са неизменен спътник на лукса. Те издават не толкова въображение, колкото материални възможности.

Непретенциозни цветя като кокичето и зюмбюла са най-често искрен, сърдечен дар. Мъже, ненавиждащи рутината и ценящи фантазията, обичат екзотичната красота на лилиума.

Традиционалистите купуват карамфили. А само хората с богато въображение си позволяват да съчетаят по своему или по препоръка на аранжьор цветята така, че да се получи симфония от значения и мълчаливи послания. В българската литература за тайния език на цветята говори най-нежният прозаик и хуманист Йордан Йовков чрез думите на Люцкан в „Последна радост“. Поетичното изкуство да общуваш чрез езика на цветята той нарича приятна и сантиментална игра от старото романтично време и показва как емоционалният свят на човека се кодира в наивни, но трогателни и въздействени значения, които не оставят безчувствени дори най-равнодушните. Освен традиционното, останало от старинни наръчници и поетични книги тайнство, разкриващо езика на цветята, всеки влюбен създава и собствен език за значенията им. Майсторството е да съумеем да внушим доверие към личното си послание, да накараме цветето да заговори. За това са необходими такт, искреност и жива поезия в душата ни.